Comfortably Sunk: Philip, the Battle of Chios and the list of losses in Polybius

Abstract

Сред многобройните проблеми около Егейската кампания на Филип V през 201 г. пр. Хр. битката при Хиос е от съществено значение. Мястото ѝ в последователността на събитията, обстоятелствата, които водят до нея, както и последствията, отдавна предизвикват спорове сред учените. Повечето изследователи изказват предположения, че в запазения у Полибий списък на загубите има грешки. Все пак почти единодушно се приема, че битката представлява съкрушителна победа на обединената флота на Родос и Пергам. Основната цел на настоящето изследване е евентуално ревизиране на списъка на загубите. Ние смятаме, че има достатъчно данни, колкото и да са обстоятелствени, че представената картина от Полибий има нужда да бъде модифицирана. Като оставим настрана пропагандата на воюващите страни и причините за техните противоречащи си претенции, ние се фокусираме върху няколко причини, поради които списъкът на загубите изглежда съмнителен. Някои от тях произтичат от изворите, използвани от Полибий. Други, според нас, са резултат от погрешно тълкуване на съвременните историци. Тъй като отдавна е установено, че загубите на съюзниците са занижени, надеждността на македонските загуби също би трябвало да се оспори. Това заключение се основава отчасти върху хода на самата битка; чрез защитната си позиция Филип успява да осуети пълното разгръщане на превъзхождащия го родоски флот, чиито командващи, от друга страна, предпочитат да се въздържат доколкото е възможно от близка битка с македонските моряци. Освен това най-големите полиреми, дори и повредени, не са потъвали веднага и често можело да бъдат спасени чрез навременни мерки от приятелските кораби. Често е обръщано внимание, че не съюзниците, а Филип е този, който плава сред останките от корабокруширалите кораби на следващия ден. Ние предпочитаме да разглеждаме това като спасителна операция. Специално внимание е отделено на глагола (δια)φθείρω, обикновено разбиран като „унищожавам“, „потопявам“ и др. В контекста на морското дело обаче, би трябвало да се предпочете значението „правя неспособен“ или „повреждам“. В редица случаи не може да сме сигурни дали става въпрос за унищожен или просто изваден извън сторя кораб, поради което трябва да сме предпазливи при превода и интерпретацията на този израз и съответно – при преценката на македонските загуби. При всички положения заключението е въпрос на нюанси: Филип със сигурно е загубил повече кораби и хора отколкото съюзниците, но загубите му са били доста под предполагаемите според описанието на Полибий. Фактът че Филип успява да продължи с офанзивата си и в крайна сметка да акостира в Кария, показва, че поне за него битката при Хиос не е смятана за определяща – впечатление, което се подсилва и от нежеланието на съюзниците да настояват за решителна развръзка на следващия ден. До същото заключение се достига и при разбора на тактическата ситуация след битката. Въпреки че плановете на Филип биват провалени, той все още е достатъчно силен, за да продължи операцията, а когато сезонът приключва с донякъде неудобната блокада в Баргилия, това не би трябвало да се отдава изключително на претърпените загуби в битката при Хиос. В заключение, въпреки ожесточеността на сражението и понесените загуби от двете страни, макар да няма никакво съмнение, че Филип е губещата страна, резултатът от битката остава неубедителен.